Пламен Орешарски в Стара Загора: Дуалната система ще облекчи и бизнеса

На пресконференция в конферентната зала на хотел “Верея” в Стара Загора днес, 16 април, финансистът Пламен Орешарски, директорът на Дирекция “Бюро по труда” Георги Гьоков, който е втори в листата на “Коалиция за България” в 27 МИР след водача Сергей Станишев, Георги Анастасов, председател на Партия “Български социалдемократи”, Румен Димитров и Николай Атанасов, председател на ПП “Нова зора” – също кандидати за депутати от Старозагорския избирателен район, отговаряха на въпроси на журналисти по акцентите в предизборната програма на коалицията. Присъстваха още депутатът от 41-вото НС д-р Евгений Желев, два мандата кмет на Стара Загора и ексминистър на здравеопазването, и председателят на общинската организация на БСП в Стара Загора Илия Златев, който води пресконференцията.

Oresharski_DSC_6053-1Преди десет години той си тръгна от “Раковски” 134 декларирайки, че напуска политиката завинаги и ще помага с професионалните си умения. Днес председателят на БСП и президент на ПЕС Сергей Станишев, в чийто кабинет Пламен Орешарски беше финансов министър, го определя като политик, който може. И обяви, че левицата го излъчва за премиер на програмно правителство с широка гражданска и парламентарна подкрепа. И макар че не е член на БСП, от “Позитано” 20 го номинираха за водач на листата във Варненския избирателен район. Орешарски направи една от най-големите реформи в данъчната администрация, като я трансформира в Национална агенция по приходите.

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ ЗА

Скандала с подслушванията

От него полза няма никой, защото има опасност отново да влезем във външните коментари с негативна новина, както се случва напоследък. Всъщност с последния случай стана ясна една обществена тайна, която може да се разчете дори през цифрите. Защото, когато се планират и се разходват стотина милиона лева за подслушване, рязко се увеличава и възможността за нерегламентирано подслушване. Слабостите в обществото ни трябва да ги идентифицираме сами и когато не можем да се справим, тогава да потърсим външно съдействие. Защото това е в полза на обществото ни, а не в полза на един или друг субект в него. Ще припомня, че в началото на мандата на ГЕРБ предишният вътрешен министър беше обвиняван в покупка на копирна техника. На този фон как ви изглежда безотговорността на Цветанов за нещо далеч по-важно?!

Енергетиката и управлението й

Енергетиката не може да се разкъсва на по 4-годишни цикли, на което сме свидетели – особено в последния мандат. Защото, ако от 90-те години досега имаше стратегически планове за развитие на енергетиката в период от 15-20 години и те се следваха в общи линии, то през последните 4 години всичко беше обърнато наопаки. Ще припомня, че първоначалните намерения на ГЕРБ бяха за строителство на АЕЦ “Белене”. Премиерът лично говореше за него и след известно време се обърна на 180 градуса. Това е само един пример за непоследователност в политиката по отношение на енергетиката. Да, притеснява ме състоянието на комплекса “Марица-изток”. Още повече ме притеснява състоянието на НЕК като цяло, защото тя заплашва и комплекса “Марица-изток”, а и не само него. Мисля, че енергетиката се нуждае от по-дългосрочна визия. Това е общото ми разбиране за управление на енергетиката – като един отрасъл, при който отделните елементи са много тясно обвързани и трябва да се гледат в пакет. “Марица-изток” е едно от най-стратегическите звена в енергетиката и би трябвало да се грижим за жизнеспособността на комплекса.

Монополите и битката с тях

Това е много голяма тема, която има два аспекта. Единият са естествените монополи. При тях инструментариумът трябва да е засилена регулация по отношение на цени, истинска независимост и сила на регулаторните органи. По-важна е обаче другата битка – с изкуствено създадените монополи. В редица сектори на нашата икономика в годините назад е имало стотици фирми. Днес техният брой е значително по-малък. Две цифри са показателни: от строителната камара ми казаха, че обществени поръчки в строителството печелят едва 2 на сто от фирмите. Останалите, ако се вредят за подизпълнители – добре. А от Асоциацията на индустриалния капитал съощиха, че от над 200 хиляди фирми в България, едва 25 от тях правят 50 на сто от корпоративната печалба. Това е степен на централизация, която е притеснителна от гледна точка на целите за активизиране на бизнеса, за разгръщане на инициативата основно от малкия и средния бизнес. И още една уговорка: често говорим за малък и среден бизнес, защото там е големият потенциал за работни места. Но изключително важно е да се създадат условия и за големия бизнес, защото малкият и средният гравитират около него. Затова трябва да имаме въобще развит бизнес.

Инвестиционния климат и притискането на фирмите

Нужно е нормализиране на инвестиционния климат, както и преустановяване на практиките с неясни мотиви да се притискат фирми. Наложително е подобряването на събираемостта на приходите – преди всичко от акцизни стоки, и привличането на инвестиции, както и благоприятстване на малко по-ниски лихви чрез привличане на външни ресурси през Банката за развитие.

Връщането на парите от офшорките

Кой знае какви изненади не очаквам. Предполагам, че офшорни сметки имат преди всичко фирми, едва и физически лица. Но ако има, трябва да видим кои са те и какъв е произходът на доходите им. Разбира се, има си закон  и съгласно него тези сметки трябва да бъдат регистрирани в БНБ. По-интересното е да се види спазен ли е законът.

Плоския данък

Не очаквам от по-високата ставка върху високите доходи да влезе кой знае какъв приход в хазната. Но ефектът е така наречените работещи бедни – на минимална работна заплата, които са далече под екзистенцминимума, да бъдат подпомогнати, макар и скромно, с освобождаване от данък. Плоският данък обаче изпълни добре своята роля и я изпълнява в момента.

Новите 250 хиляди работни места

Ако през следващите години външните инвестиции остават около 1 млрд. евро и вътрешните не се стимулират, не можем да направим чудеса. Но смисълът е тези работни места да дойдат като резултат от по-добра стопанска активност, от по-голям приток на чужди инвестиции и активизиране на местните. Защото местните бизнесмени не инвестират, а увеличават банковите си депозити. Този въпрос извиква другия – защо парите им стоят в банка? Очевидно е по-добре така, отколкото в този момент да се подлагат на огромен стопански риск. Затова и в програмата на “Коалиция за България” първият раздел е икономически. Ако не подобрим икономиката, остават под въпрос доста от социалните мерки. Един годишен растеж на БВП от 3-4 на сто би осигурил разкриването на тези 250 хиляди работни места, които не са кой знае колко на фона на загубените 400 хиляди. Това не са работни места от активните мерки. Ние ще ги ползваме, ще заделим по-голям ресурс, особено в началния период, тъй като имаме проблем и със структурната част на безработицата: през последните години измежду тези нови 400 хиляди безработни огромната част са хора с недостатъчна квалификация. Така че дори и да решим задачите на стопанската активност и на инвестициите, отново ще имаме препъникамък със структурния проблем на безработицата. Върху него трябва да се работи чрез още по-активно използване на европейските ресурси – чрез ОП “Човешки ресурси”, чрез стартиране на програми за първо работно място, чрез въвеждане на елементи от дуалната система, популярна в Германия (обучение на ученици и студенти през последната година на работното място, б.а.). Без обучение и квалификация през целия живот структурната безработица ще се задълбочава.

Безусловния базов доход и прилагането му у нас

Би могъл да се въведе, стига да обосновем сравнителните предимства пред системите, които сега действат при нас. Бих искал да обърна внимание обаче на друго: ако не променим стопанската активност и не подобрим събираемостта на приходите, може безкрайно да си говорим за социални политики, но няма да имаме източници за реализиране на по-активна социална политика. За да се разпредели нещо, трябва да има какво да се разпределя.

Дефицита на НОИ

Той е проблем на демографската ни структура. Ако искаме да балансираме дефицита на НОИ, трябва да увеличим осигурителните вноски до непосилни нива, което би потиснало стопанската активност. Преди два мандата целенасочено намалихме осигуровките общо с над 10 на сто с цел да осигурим икономическия растеж и с ясното съзнание, че по този начин ще получим повече данъчни постъпления, с които ще можем да финансираме дефицитите в НОИ. Тоест това не е стихийно възникнало състояние, а целенасочено търсене на политика с изведен приоритет икономически растеж. Ако се опитаме да правим други политики и приоритизираме да балансираме НОИ, рискуваме да нарушим други по-важни цели и да намалим икономическия растеж. За мен най-важен е той, защото позволява и повече приходи, и финасиране на НОИ, и увеличение на детските надбавки, и на други социални придобивки.

Раждаемостта и нейното стимулиране

Когато раждаемостта е слязала на абсолютното дъно, то мерките на което и да е правителство трябва да бъдат насочени в обратната посока – стимулиране на раждаемостта. Не смятам, че някой трябва да бъде дискриминиран по отношение насърчаването на раждаемостта, ако става въпрос за подоходния тест за получаване на детските надбавки. Много би ми се искало да го няма този подоходен тест, но това зависи от финансовите възможности на държавата, а към момента те клонят към минимума в сравнение с последните 20-ина години.

Мястото на държавните институции

Не виждам особен смисъл в разместване на централните звена, които са в управлението на държавата, това би затруднило работата им. Не насърчавам местенето на администрации, още по-малко на НАП и митниците. Квази реформите, които се правеха там, създадоха несигурността и страха сред служителите им. По принцип не съм привърженик на местенето на държавни институции.

Димка Кабаиванова