Живко Колев: Демокрацията е манталитет и традиция

 

Живко Колев, ексклузивно за nikak.bg.

 “Големият кораб минава“, “Клоунът“, “Рали“, “Междучасие“, “Бързаш, няма време“,  “Джалма”… Все хитове в родната поп музика. Спомняте си, че при обявяване на създателите на тези песни, освен името на изпълнителите им, много често се чуваше и това на Живко Колев. Той е автор на текстовете на над 900 песни, станали любими на много меломани…

- Ако се наложи с Вашия талант да съставите тълковен речник ама много тълковен, на житейските ни истини, според Вас, кои абсурди в тях ще бъдат трудно обясними, г-н Колев?

 - Абсурдно е, че при толкова развита цивилизация, ние сме гладни, бедни, не можем да си платим парното и тока, убиваме се за двеста лева или за парче земя. А големият свят стана малък, появиха се супертехнологии, суперкомуникация, можем да пътуваме, да мечтаем и мечтите ни да се сбъдват. Само че няма българин да е измислил нещо значимо, няма българска фирма от световно значение, не ни признават образованието, не ни допускат до високоплатена работа, а и кога ние ще приемаме мозъци и гастарбайтери, а няма да се пилеем по света. Ето Швеция, с почти същото население има:

-Волво

-Скания

-Сааб

-Хускварна

-Електролукс

-ИКЕА

-АББА

-Ериксон

-Перго и Форбо – това са фирми за подови покрития, най

големите в света.

Писатели, художници, композитори, ежисьори, стоманата на половин свят, хартия и дървен материал, шведска стена, шведска тройка, шведска маса, Нобеловите награди… Фирмата „Хускварна“ е от 1640 г. Какво сме имали ние тогава? Какво имаме сега? Защо, какво ни пречи, кой? Напускаме родината си за няколко лева повече, но какво ни чака там?

 

Билет за Щатите

Не чакайте лотария и картите зелени,

тук стойте и си слушайте Камелия и Рени,

не си роден в един от петдесет и двата щата,

тогава ти си никой там,така стоят нещата.

Съдба – дано е хубава, но ако те накаже,

гета такива няма във Филиповци даже,

следят те федерални, полицейски, емигрантски,

настъпят ли те, страшно е ,оставаш си по бански.

Не слушайте за българи, направили богатство,

там нямаме колония, не съществува братство,

не искай помощ никога, поне от сънародници-

ще срещнеш проститутки, безделници и сводници.

Дерат те зъболекари, дерат те адвокати,

животът на изплащане невидимо те клати,

не можеш без покана да отидеш и на гости,

умираш като куче без свещ, за Бог да прости.

 

Изобщо, авантюра е, това зад океана,

а тук поне си слушате Орхан Мурад, Диана,

броите си последните останали монети,

но пици не разнасяте, не правите…омлети.

Е, вярно, Калифорния, звезди, небостъргачи,

но тяхно си е тяхното, ти емигрант си значи,

по-черен си от черните и дупка на кавала,

а ти си умен българин, душата ти е бяла.

Избирай – първи в селото, или в града последен,

дъхът на Калифорния понякога е леден,

убийствени са мацките със силикон в гърдите,

но няма гларус в Щатите да бъде победител.

Не чакайте пред консула за виза на опашка,

там има и възможности, но има задна прашка,

е, взел ли си решение – опитай си късмета,

но нека двупосочен е поне за път билета.

- Преходът към демокрацията у нас се оказа много по-дълъг и мъчителен, отколкото очаквахме… Срещу какво е насочено Вашето негодувание днес?

 - Да, лично аз си мислех, че за две години максимум ще стигнем Люксембург или Франция.Тогава имаше повечко еуфория и по-малко разум. А историята не ни е дала аналог за такъв преход – колко продължава, кога свършва. Но демокрацията е манталитет и традиция. И двете неща ги нямаме. Тя е дисциплина и доверие. И тези две неща ги нямаме. Хайде, направете от арабите демократи, как ще стане? Хем Аллах, хем забрадки, хем с камъни срещу жените…И тук е нещо подобно. Два милиона са турци и цигани у нас, неграмотни, неуправляеми. Трябва им диктатура. Но тя пък противоречи на демокрацията. Отидете в Англия или Норвегия и ще видите, че това са коренно различни хора. Те мислят по друг начин, имат друго съзнание. Такива са и Чехия и Унгария, макар да са минали по нашия път. Те ще се оправят, ние… не знам. А и носталгията ни пречи…

 - Сред основателите и създателите сте на популярното предаване „НЛО”… Днес може ли да се намери разумно обяснение за аномалните явления в ежедневието ни?

- По-скоро нямам нищо общо с появата на тв варианта „Клуб НЛО“ през 1995 г., освен това, че продължих да пиша песните.Тогава формацията се разшири, появи се и продуцентът Добри Гущеров. Аз събрах заедно Мамалев, Кънев и Попандов. Убедих ги да направим постоянно трио за концерти с хумористични и сатирични, актьорски песни. Идеята дойде след новогодишната програма “Съзвездия

83“ на националната телевизия. Три години след това се реализира – през 1986-а бе първото участие във Варна с името НЛО. През 1987-ма и 1988 г. издадените две винилови плочи от „Балкантон“ надминаха 300 000 бройки всяка. А аномалии е имало и преди, има и сега. Но тогава бе предизвикателство да се смееш над тях, просто беше забранено. Умение бе да го направиш елегантно и да не пострадаш. Всеки си правеше автоцензура, от страх, или за да мине това, което е написал. Аз и сега се чудя, например, как сме направили песента за Указ 56.

 - Кого искате да обвините в загуба на чувството за хумор, каквото е Вашето, например?

- Според мен то е дадено отгоре – или го имаш, или не. То е като таланта за рисуване или свирене. Не се губи до края на живота. Как да обвиня някого в загуба на нещо, ако не съм сигурен дали го е имал изобщо. Но това, ако буквално се погледне на въпроса. Ако се търси подтекста, че сме потискани, мачкани, озлобени и гладни, обезчовечени и не ни е до хумор, не ни е до песен, то тогава най-лесно е да се обвинят политиците, тези няколко правителства, тези 45 години диктатура и т.н. Стандартният отговор. Аз имам по-особено виждане – виновни сме си ние самите, всички ние, които сочим с пръст по другите и се бием по гърдите, всички ние, които не се променяме към добро, които не ходим на училище, които не влизаме в църква, които крадем и убиваме, ние, раболепните и предателите, генетично увредени от 8-9 столетното си иго и от нечистата си раса. Накъде отиваме е истинският въпрос – към тотална циганизация, към изчезване като нация. Дано не ни го позволятдр угите.

- Стиховете Ви са красиви, изненадващи… Имаше коментар, в който беше написано, че сте „поет, който умее да разплаква”. Кое е по-лесно – да разплачеш от смях, или от доверие към думите в стиха?

- Никога не си задавам такива въпроси, те са по-скоро журналистически. Сядам да пиша и… каквото се получи. Никога не си казвам – сега ще ги разплача, или – я да напиша нещо хумористично, че е по-лесно. Ако Вазов може да види хилядите томове, посветени на това какво е искал да каже, сигурно щеше да умре от смях. Критиката може би дописва автора по свой начин, но това е друга тема.

 - Издадохте уникален петорен албум. Според Вас, ще се върне ли интересът на българина към поп музиката – такъв, какъвто беше във времето на „Златният Орфей”, или чалгата ще продължава да владее младите? Впрочем, писали сте текстове за песни на Деси, Тони Стораро, Софи Маринова и Еделина Кънева, Лия…

- Всичко се променя с времето, Бетовен е вече Пол Макартни, Шопен е Бари Гиб. Златният Орфей никога няма да извърви в онзи вид, независимо какво ми се иска и какво ми харесва. Бил съм главен консултант на фестивала в периода 1994-1999 г. и сега ме тресе носталгия, но трябва да се гледа и обективно на нещата. Чалгата и поп музиката съжителстват паралелно почти в цял свят, всяка си има поклонници и врагове, но какво от това. Кънтри музиката в САЩ си има отделни награди, звезди, диамантени плочи, в Швеция тиражите на тяхната си чалга биеха АББА, ами в Австрия, Холандия…

Чалга културата ще си остане за масите, по-простовата, по-неглиже, по-комерсиална. При появата си поп музиката е била чалга за класиката и за джаза, но ето, че тя вече се е легализирала и не дразни никого. За мен по-страшно е явлението „стара градска песен“ – пълен аматьоризъм, художествена самодейност – и като текст, и като музика, баби с безумен порив да покоряват върхове и недоразвили се ръководители, които са намерили пристан за безхаберието си.

Но като говорим за чалга все пак, нарицателното за пошлост идва от Сашка Васева, Радо Шишарката, “Радка -пиратка, “Тигре – тигре”…Това поколение трябва да се забрави завинаги.

- Умението Ви да хванете сюжета е направо за завиждане. Мой коментар във „Фейсбук” за граматичния правопис ме направи героиня във Вашия „Чешки Тръмбеш”. Излезе първа, втора и трета част… Ще излезе ли книга за Чешки Тръмбеш?

- Да, със сигурност, но доста по-различна като съдържание от това, което се появи във “Фейсбук”. Кратките форми там са задължителни, защото посетителите са мързеливи и не обичат дълги и трудносмилаеми текстове. С една дума, “Война и мир“ никога нямаше да се превърне в класика във “Фейсбук”, но вицовете за блондинките – да!

Интервю на Димка Кабаиванова